ВНИМАНИЕ! ЧУМАТА НАСТЪПВА! КАКВО ТРЯБВА ДА ПРАВЯТ СОБСТВЕНИЦИТЕ НА ПРАСЕТА?

Огнища на африканска чума при домашните свине (АЧС) бяха регистрирани в областите Плевен и Враца. За ограничаване разпространението на болестта в областите Монтана и Видин, както и в други краища на страната, Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) и местните власти предприемат спешни мерки. Огнища на АЧС са локализирани и в Румъния, Полша, Унгария, Литва и Латвия.

При локализизаране на АЧС в региона, областните и общинските епизоотични комисии са в готовност да създадат зони на рестрикция (3 км предпазна и 10 км надзорна зони), в които да се наложат мерки за контрол и ликвидиране на болестта. Ще се пристъпи към принудителното умъртвяване по хуманен начин и обезвреждането на домашни свине в 3 км предпазна зона при спазване на изискванията на Наредба № 22.

ИНФОРМАЦИЯ ЗА СОБСТВЕНИЦИ НА ДОМАШНИ СВИНЕ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС ЗАБОЛЯВАНЕТО АФРИКАНСКАТА ЧУМА ПО СВИНЕТЕ

Африканската чума по свинете е силно заразна вирусна болест, която засяга диви и домашни свине. Вирусът на Африканската чума по свинете е силно устойчив, няма разработена ваксина срещу него, както и ефективно лечение. Хората не могат да заболеят от Африканска чума по свинете, но заболяването може да доведе до тежки икономически загуби за свиневъдството.

За предотвратяване на разпространението на вируса от засегнатите райони е необходимо собствениците на животни да спазват следните правила:

1. Домашните свине не трябва да се хранят с отпадъци, включително кухненски, съдържащи остатъци от свинско месо или месни продукти от свинско месо, включително и с прясна трева и фуражи, които не са съхранявани най-малко 60 дни.
2. Домашните свине да се отглеждат по начин, недопускащ контакт с диви свине.
3. Потенциално замърсени транспортни средства, оборудване и фуражи не бива да бъдат внасяни в стопанства със свине.
4. В стопанства със свине не бива да бъдат допускани хора, които: са били в контакт със заразени домашни свине и с диви свине; са били на местонахождението на огнище на Африканска чума по свинете; са участвали в ловни излети.
5. Ако бъде забелязана дива свиня с нехарактерно поведение или труп на дива свиня, е необходимо да се подаде сигнал до Българска агенция по безопасност на храните (тел. 0700 122 99), до ИАГ (тел. 112) или до съответната Областна дирекция по безопасност на храните.
6. След разходка в природата/работа на открито и преди влизане в стопанство, в което се отглеждат свине, е необходимо да се сменят дрехите и да се извърши почистване и дезинфекция на превозните средства и използваното оборудване.
7. Отпадъци от свинско месо и продукти, както и опаковки от тях, не трябва да се изхвърлят на места, където може да имат достъп диви свине.
8. Части от трупове на отстреляни диви свине не трябва да бъдат оставяни в природата, а да се загробват и местата да се дезинфекцират.
9. Термичната преработка на месото унищожава вируса. Винаги обаче остава риска при преработката на заразено месо вирусът да се разнесе из околната среда.
10. Сурово-сушени месни продукти (луканки, суджуци, наденици, маринована сланина и др.), произведени за лична консумация от прясното месо, могат да са източник на инфекция.
11. Вътрешните органи следва да се обработват термично до пълното им приготвяне (варене, печене) или да се заравят на дълбочина, която не позволява изравянето им от животни.
12. Сланината е препоръчително да премине термична обработка (варене или стопяване до получаване на пръжки и свинска мас).
13. Замразеното свинско месо е потенциален източник на разпространение на вируса, поради което не трябва да напуска дома на собственика. Месото може да се консумира в домашни условия, след термична преработка (готвени ястия, печено или варено и др.). Приготвените ястия не трябва да напускат дома. Опаковките (найлонови пликове, кутии и др.), в които е било съхранявано замразеното месо, също са потенциален източник на инфекция, ако бъдат изхвърляни като битов отпадък.
14. В случаи на дране на закланите свине, добитите кожи на животните също са източник на зараза и трябва да се заровят на дълбочина, която не позволява изравянето им от други животни или да се предадат за унищожаване на инсинератор.
15. Кръвта, стомашно-чревното съдържание и другите отпадъци, негодни за консумация (копита, четина, зурли и др.), на мястото където са заклани животните, се заравят на дълбочина, която не позволява отравянето им от други животни или се предават за унищожаване.

Ако преди клане на свине за лична консумации стопаните забележат симптоми като загуба на апетит, ускорено и затруднено дишане, секреция от носа и очите, некоординирани движения, кървава диария, видими подкожни кръвоизливи по крайниците и ушите или по време на клане установят кръвооизливи по целия труп, насъбрана кървава течност в корема и гръдния кош, почернял, уголемен и/или разширен далак, малки червени петна от кръвоизливи по бъбреците НЕЗАБАВНО ДА УВЕДОМЯТ ВЕТЕРИНАРЕН ЛЕКАР И ДА ПРЕУСТАНОВЯТ ОБРАБОТКАТА НА ТРУПА. Всички хора, които участват при клането, трябва да предприемат всички хигиенни мерки да не разнесат вируса до домовете си!

Въпрос на личен избор за всеки стопанин е да заколи здраво прасе, като сигурен начин за предотвратяване на заразата, принудителното умъртвяване и невъзможност месото да бъде използвано. В такъв случай месото трябва да бъде подложено на термична обработка и затворено в буркани или  да бъде консумирано веднага, също след термична обработка.

Немаркирани домашни прасета, с недоказан произход и с неизвестен здравен статус, не подлежат на парична компенсация,  напомнят от БАБХ.