ОБЩИНАТА ОПРОВЕРГАВА „ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ” НЕИСТИНИ

   Във връзка с публикация във вестник „Труд” от 25 февруари тази година, озаглавена „Улица, ремонтирана с 3 млн. лева от еврофондовете, глътна кола с шофьора” и подписана от Любомир Йорданов, Община Лом се възползва от правото си на отговор в  съответствие с правилата на Етична рамка, приета от Комитет на министрите на държавите-членки на ЕС и уреждаща правото на отговор в новата медийна среда.
  Записаният в документа текст гласи: «На всяко физическо или юридическо лице, независимо от националността или адреса, трябва да бъде осигурено право на отговор или равносилно възмездително средство, даващо възможност да се реагира на всяка информация в медиите, която представя неверни факти за него и засяга негови лични права”.
  Предвид цитирания нормативен регламент и с оглед недопускане на възможността за тенденциозна и целенасочена дезинформация на гражданите, Община Лом категорично опровергава изнесени в споменатата вече публикация откровени неистини и твърдения, които противоречат на обективната фактология по случая, за който се говори в статията.
   Невярна е изнесената още в заглавието на публикацията информация. Споменатите 3 милиона лева за ремонт всъщност са финансов ресурс, осигурен по реализиран от Община Лом проект в периода от края на 2004г. до месец ноември на 2006г. Проектът е на обща стойност 1 955000 евро без ДДС, а източниците на средствата са европейските програми ФАР и ПРООН, както и общинския, и републиканския бюджет.
  Парадоксално в случая е твърдението в статията, че с 3 милиона лева от еврофондовете е ремонтирана улица  „Шести септември”, на която се е случил инцидентът от 22 февруари тази година. За сведение на автора на журналистическия материал, както и на всички за които това представлява интерес, по проекта с левова равностойност над 3 милиона лева са ремонтирани ВиК мрежа, тротоари и са обособени сградни водопроводни отклонения на общо 22 улици в град Лом, една от които е и улица „Шести септември”.
  Причина за пропадането на асфалтовата настилка на улицата е авария на метален магистрален водопровод с диаметър 600 милиметра. Авариралият водопровод не е бил обект на ремонт в рамките на изпълнението на цитирания вече проект.
  Сигналът за аварията е подаден на дежурния телефон в Община Лом в нощните часове на 22 февруари. За ситуацията незабавно е информиран кметът Иво Иванов. Със своя заповед №136 от същата дата той сформира комисия по случая. Комисията извършва оглед на мястото на аварията, за което е съставен констативен протокол. В него е записано следното: „На посочения адрес видяхме пропаднал участък на уличното платно с размери 80-100 сантиметра и видима дълбочина около 30 сантиметра”.
  От горецитираното става ясно, че категорично се разминават с истината използваните в статията на Любомир Йорданов определения, а именно: „зейнала пропаст”, „огромен кратер”. Пристигналите на мястото на аварията специалисти от лабораторията на ВиК-Монтана предприемат измервания с цел установяване на точната локализация на теча, предизвикал пропадането на улицата. Следва разкопаване на пътното платно, което води и до впечатляващите размери на „пропастта-кратер”, провокирала журналистическия интерес и мотивирала богатата журналистическа фантазия да „украси” създалата се неприятна ситуация с възможно най-фрапантни епитети.
  Злощастна случайност и нелепо съвпадение е, че хлътването на асфалтовата настилка, последвало разкопаването на пътя, се е случило в момент, когато оттам е преминавал Ивайло Ангелов, шофирайки автомобила си. Община Лом обаче, а и никоя друга институция, не може да предвиди или да предотврати подобни нелепи случайности, за съжаление, с неприятни последици за наши съграждани. Дори и журналистите би следвало да знаят, че на този свят има неща, над които човешката воля- пък била тя най-добронамерена и позитивна- просто няма власт.
  Още една неточност прави впечатление в статията на вестник „Труд”. Публикуваната фотография, с която е онагледен текстът, е направена при засипването на изкопа на улица „Шести септември” и не отразява действителното състояние на пропадналия пътен участък в момента на настъпването на аварията.
  Без да подценяваме или да омаловажаваме журналистическия труд, трябва със съжаление да отбележим, че така наречената „съвременна българска журналистика”, и в частност представителите на тази професионална общност на местно ниво, са доста далеч от общоприетите стандарти за професионализъм. Те не знаят или упорито отказват да приемат факта, че сензационно-провокативният тон и хиперболичната лексика по никакъв начин не са съвместими с наистина сериозната и отговорна позиция на журналистите, които са посредници между хората и държавата, действаща чрез институции на централно и местно ниво.
  Още нещо много съществено пропускат местните журналисти и специално представителят на вестник „Труд” за област Монтана. Те забравят, че основното и най-важно задължение на журналиста е да пита. Да пита хората, които са по-компетентни от него самия в съответна област. За да му обяснят защо и как точно са се случили нещата, за които е решил да пише. Питайки, журналистът със сигурност си спестява неудобството да излъже, а след това да го опровергават. Питането свежда до минимум вероятността от евентуално потъване на журналиста в „кратера” на собственото му невежество.